Явно някакъв каприз на въздушните течения беше позволил на звука да долети от толкова далече. Това можеше да не се повтори още хиляда, още десет хиляди дни. Но беше станало така, че благоприятните условия се бяха създали точно този ден, когато той слезе от шхуната „Нари“ за няколко часа, за да попълни колекцията си. Басет търсеше знаменитата гигантска тропическа пеперуда с размах на крилете цял фут — те са така кадифени и тъмни, както сумракът на джунглата. Пеперудата обикновено кацаше по върховете на дърветата и можеше да бъде свалена само с изстрел. Затова Сагава носеше след Басет пушка сачмалия.

Два дни и две нощи Басет пълзя по равнината. Не му беше лесно, затова пък преследвачите му останаха в джунглата. Той би умрял от сушата, ако тропическият дъжд, превалял на втория ден, не бе утолил жаждата му.

А след това се появи Балата. В сянката на първите дървета — там, където саваната се сменяше с гъсти планински джунгли, той се строполи с мисълта, че ей сега ще умре. Отначало Балата, като видя неговата безпомощност, диво зави от радост, канейки се да му пръсне черепа с един дебел клон. Но може би тази крайна безпомощност я привлече, може би не го довърши от любопитство. Във всеки случай тя не го удари. Като отвори очи и мислено се приготви за удара, Басет видя, че жената внимателно го разглежда. Особено я поразиха сините му очи и бялата кожа. Тя спокойно приклекна до него, плю върху ръката му и започна да изтрива от нея многодневната лепкава мръсотия на джунглата, от която кожата бе изгубила природната си белота.

Всичко в тази жена поразяваше Басет. Той се усмихна на този спомен, защото по отношение на дрехите тя бе наивна като Ева до произшествието със смокиновото листо. Набита и в същото време мършава, с непропорционално развити крайници и мускули, наподобяващи конопени въжета, от ранно детство покрита с мръсотия, измивана само от случайните дъждове, тя представляваше най-непривлекателната разновидност на жена от дивите племена; нали като учен имаше възможност да оцени.